Изгубих своя сън, нощта превърнах в драма.
Животът ми взриви се като стар вулкан.
И сякаш всеки ден с куршуми от засада
една любов се ражда и умира в мен.
Душата ми крещи, сърцето се вълнува.
Останало без вяра всичко в мен гори.
Един последен танц, една последна дума,
танцува обич нежна в твоите две очи.
Не виждам светлина, когато теб те няма.
Безпътен си остава моят лош късмет.
Една любов без дъх, тя още се надява,
пред чувствата ни чака само мен и теб.
© Валентин Ангелов Все права защищены