Без име съм. Без цвят. Без плът.
Спомен отвлечен, привидение,
на някога предсказан път.
От никой невидяно отражение.
Без име съм. Оставих своето назад,
сред хиляди поройни листопади,
когато спрях да виждам своя свят,
в безмълвност започнах да пропадам.
Без име съм. А имах хиляда имена,
и бях нечувано различна,
и реех се сред бури и синева.
Намирах обич. И обичах.
Без име съм. Частиците от мен,
във никой не останаха преляти,
и днес, потънала в безвремие,
разпилявам се из вятъра.
Без име съм. И тези лица,
които със радост ме гледат такава,
изрязват в мене думата “сама”,
не знаят, не чуват, и не прощават.

Без име съм. Но само защото
някой ден ще възкръсна в превъплъщения нови.
И някой ден на мен ще кръщава потопи 
този, който за мен днес из сънища рови.

08.12.2013г.
гр. Сопот