Ли (Людмила)
5 13
26 июл. 2007 г., 15:32

Без име 

  Поэзия
942 0 3
О, колко е грозно и черно небето,
о, колко е тъжна и зла песента
на вълните, по сивия бряг на морето,
озверили се сякаш към мойта душа!

Тихо плаче сърцето човешко,
 вие вятърът, грозно крещи
и клепачите спускат се тежко,
а под тях сълза малка гори!

Колко подло и жалко е всичко,
което вяра и обич руши,
колко страшно, зловещо е всичко,
а душата кърви ли, кърви!

Но лукаво прокрадва се радост,
дебнеща краха на мойта мечта,
чувам тъжния смях на запътил се гларус
към вълните, прозинали гневни уста!

© Людмила Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??