7 авг. 2008 г., 21:47

Без име 

  Поэзия
647 0 10
 

Без име...

 

 

Смях, изстрадан смях, дълбока въздишка

и после мъртвешко мълчание...

Чуват се мисли, някак си тежки...

Странно, но аз съм в съзнание.

Думи летят, без посока, значение...

И удрят се страшно в плътта ми.

Боли... без всякакво бегло вълнение,

без смисъл във нещо останал.

Намирам утеха... за кратко.

Поне споменът още е жив...

Сглобих си усмивката малко по малко

и тръгвам отново по пътя трънлив...

© Някоя Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??