jivot (Зоя)
7 35
3 окт. 2007 г., 23:14

Без име си остана... 

  Поэзия
962 0 6
И вървим към залеза,
забулени в железните си наметала,
от страх ушити.
Крачим и заплитаме мислите си
в изгарящата празнина на
кухината, скрита в нас .
Наслоени пластове-неверие,
забравили чудесата на музикалните кутии в душите си.
Рисуваме забрава, търсим пътища в
карти, които водят наникъде.
Катерим се по стълби, къси за огромните пропасти,
в които тъй дълго оставаме вгледани...
И не разбираме, че там долу, в тъмното
ни чака бесило и един некролог.

© Зоя Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Зоя,признавам,хареса ми ,уважавам много хората с интересни и оригинални хрумки,отдавна не бях чела....("музикални кутии в душите", "къси за пропастта стълби" )
  • ...продължавай да бъдеш себе си...
  • Страхотно е и е много истинско !!! В Първомай имаме мн добри поети !!!
  • Пишеш невероятно добре! Не знам, ала последния стих не го очаквах. Дойде ми като изневиделица... Може би не е подходящ завършек, но все пак ти решаваш. Иначе произведението е много ценно и с добра художествена стойност.
  • Понякога, да не кажа винаги обичта е нищо повече от пародия на обич...и това е едната от причините...но имаш усмивката ми
  • Защо прекрасна, Зоя, си толкова
    песимистично настроена , та цялото
    време на света е още пред теб!
    Усмихни се мила, с обич за обич.
Предложения
: ??:??