Без изход
БЕЗ ИЗХОД
Любов, любов, любов прошепна, мили,
и гнездото вече бяхме свили.
Сърце, сърце, какво така плени ни,
че бързо-бързо станахме роднини?
Деца, деца – дари ни със дечица!
И Господ окачи ни броеница!
Сега, сега защо не сме щастливи –
мечтите ни нали пред нас са живи?
Любов, сърца, мечти – виж три балона
как спукани развяват се на клона!
Остана тази пъстра броеница
без път, без изход, без една парица.
Без хляб, без сол, без вяра и огнище
и любовта е само пепелище.
© Стойна Димова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Кръстина, много ти благодаря, че тъка дълбоко и точно си влязла
в смисъла на стихотворението. Боли ме, много ме боли за България и за българите.Ние пишем, нотова не е достатъчно.Трябва да искаме, да настояваме, иначе сме изгубени.Радвам се, че те познавам, макар и вертуално.
Приеми сърдечните ми поздрави и пожелание за здраве и активен живот! -
"Любов, сърца, мечти – виж три балона
как спукани развяват се на клона!
Остана тази пъстра броеница
без път, без изход, без една парица."
----------------------------------------------------------------
Много силен, талантливо сътворен елегичен стих, посветен на съвременната ни действителност! Да, много е вярно, че "без хляб, без сол, без вяра и огнище и любовта е само пепелище", но в контекста на
стиха прозира и още една много важна истина, и тя е, че България без българите, които живеят в нея, след време няма да я има вече, затова ще са виновни "елитните ни политици", които в продължение на 25 години гледат само личните си интереси, и не правят нищо за намаляване на безработицата и бедността в България, не правят нищо за подобряване живота на обикновените българи. За раздялата и разпадането на едно българско семейство вина има и бедността.
Поздрави за актуалния стих! -
Василка, Ангеле - мили приятели, благодаря ви за вниманието,
и добрите коментари! Вашето мнение е важно за мен -радвам ви се!
Ангеле, прости ми, че обръщението ми е сменено, но почистваха
компютъра ми и сега отчита за грешка умалените имена! Длъжна съм да пи-
ша официалното име.
Поздрав и приятен деп и за двамата! -
На всеки се случва да тъгува за нещо!Все нещо малко не му достига...Но може би там е магията където се крие истинската любов !А тя е признание!Поздрави за изповедтта приятелко!
-
Прекрасно е!
-
Радвам се, че отново се засякохме, мило момиче! Аз ти благодаря, Василена, за вниманието и позитивния коментар!!
Желая ти здраве и много творчески успехи! -
Жалко..., - като спукани развяват се на клона...!!!
-
Хубав стих, има над какво да се замислим.
Удоволствие е да те чета, благодаря, приятелко! -
Мили момичета, добре дошли!
Евелина - дължа ти обяснение - младото семейство изведнъж си задава въпроса.Питат защо, въпреки началните сбъднати мечти, сега не са щастливи. От тук до края на стихотворението следва отговора на техния въпрос.
Мина - благодаря за позитивния коментар и разбирането!
Поздрав за двете и хубав ден! -
Почувствах болка, разочарование!
Много силна творба! -
Аааа..., не - не е на добро този песимизъм, където е имало и зрънце любов нещата не стоят така..., винаги нещо задържа и връща чувствата, когато има и доверие - любовта е вечна, винаги може да се разпали..., щастието е относителна константа - като закона за запазване на енергията ..., не се губи, само се превръща от един вид в друг или се предава от едно тяло в друго...!!!
"Деца, деца – дари ни със дечица! И Господ окачи ни броеница! Сега, сега защо не сме щастливи – мечтите ни нали пред нас са живи?"
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
това в България са младите,
които заминават от терминала две
от това все още бащино бунище!
Прости ми, Стойна, но аз така го разбрах!
Поздрав!