11 окт. 2009 г., 20:26

Без ключ 

  Поэзия
602 0 7



понякога

сияеш в очите ми

като огромен

и уханен цвят

друг път

ме галиш с гласа си

а той

макар за кратко

става мой

само мой си свят

мислите ми

тънки паяжинни нишки

свилено в мен блестят

нямам ключ да ги затворя

и те като птици

все към теб летят

 

 

 

 

 

 

© Ласка Александрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??