21 нояб. 2006 г., 09:13
Обичта я няма вече, стана тя на прах... и аз си тръгвам от този свят! Къде съм аз не знам, но студа в душата става все по-голям! Сърцето спира, дъхът затихва... Аз оставам ледено щастлива. Очите ми кристал а този свят е окъпан в кал... Къде беше ти да изтриеш моите сълзи? Дори и там отвъд небете ще те нося завинаги в сърцето!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация