Без мама
Снегът нагълта хапчета от сажди.
Коминът побеля. Изпъшка.
В кандилото камбана се обажда.
Духът се е смирил. За прошка.
Денят мълчи. Земята заскрибуца.
Въжетата издърпват. Празни.
Изтрополяха по ковчега буци.
А на небето днес е празник!
И все по-често ще се давя с грешки.
Омесил ги животът. В залъци.
Защо последният ни дъх е пешка, ...