Всички пътища спират полека
и притихват, щом няма мечти.
Несънувани сънища няма –
от излъгани срещи боли.
Уморени надеждите свличат
красотата си... Слепи очи.
Невъзможно е сам да обичаш,
щом отсреща е пусто, нали?
Даже най-устремената вяра
стига някога своя зенит.
Без искри в тихи нощи догаря,
недолюбена... Дълго боли.
И затваря света в глухи спомени.
И се пита, дали е била...
Щом в очите угаснал е огъня,
невъзможно гори любовта.
© Йорданка Господинова Все права защищены
Аргончика какво да го коментирам - търкулнало се гърнето, намерило си похлупака...А ме е плюйнал някой, а той се е изхрачил...
Туй то.
Зем.