Крещя, без да чувам гласа си!
Превърнах се в робиня на яда си!
Защо да виждам и да говоря,
нямам сили вече да моля!

Вече не искам това, което не мога да имам.
В изгубените спомени грешките си откривам.
Сега никой не може да ме нарани,
защото спрях да вярвам на лъжи!

Обвих сърцето си в лед,
за да мога да продължа напред.
Сега е мой ред на отмъщавам,
мой ред да наранявам!

Но защо ли вече не усещам омраза,
защо ли в сърцето си светли спомени пазя?
Може би, защото ме научи да живея
и знай, няма да спра за теб да копнея.
Ала щом щастието откриеш без мен,
ще си тръгна преди умиращия ден!