16 нояб. 2010 г., 15:26

Без мисли 

  Поэзия » Любовная
828 0 11

Обездъхна ме... до последната клетка,

със безброй среброустни звезди...

Улови ме с вълшебната плетка

на  очите си... И ме обезсъни.

 

Нарисува с душата ми багрите

на картина от слепи мечти...

После каза, че искаш и другия...

Обезпъти ме с мрачност от дни.

 

Не очакваше моите стихове,

ала те полудяха по Теб...

и от чувстване - обезмисли ме

и превърна нощта ми в куплет.

 

© Михаил Цветански Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??