И денем, и нощем свети прозорецът в две детски очи - широко отворени. Чакат да кацне, отсреща на жицата надеждата – бялата ...да спре да боли. Бялата стая да превърнат в розово, феите - и в нея да се завърнат чакани пролети. Толкова дълго е това бяло мълчание да ухае душата на люляци, и последно за прилив на сили... И утре е толкова дълго. И толкова късно е днес, когато надеждата сбърка - и кацна на купола на бялата църква отсреща - и каза: Амин!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Прегръщам те мила и те целувам***