Без обич
Аз молих те до болка
да ме оставиш сама,
но нима ти не разбра,
че нужен си ми точно сега?!
Моето сърце се скита
тебе дири във нощта,
търси твоята усмивка,
твоя смях и топлина.
Навсякъде мина,
навсякъде разпита,
но тебе те няма,
обичта ти къде ли е скрита?!
Как без тебе ще живея,
как сега ще продължа?
Теб винаги ще желая,
за теб винаги ще горя!
Ела при мен, ела сега,
ела да стоплиш моята душа,
че без любов сърцето загива
и без обич душата умира!
© Донка Томицина Все права защищены