Стоя замислена и
замечтана!
Чудя се накъде да вървя.
Вятърът и той отнесе
отново моята мечта!
Помолих вятъра:
-Не духай, мили ветре,
моля ти се,
спри!
-Къде отнесе, ветре,
моите мечти?
Попитай слънцето и ще разбереш!
- отговори ми вятърът.
Чаках слънцето
да се покаже,
чаках, чаках и не разбрах
защо  слънчевите лъчи

не стоплиха моите мечти?
Вятърът галеше моите коси,
краката ми потъваха в пясъчните камъни,
аз не докоснах моите мечти!