Колко пъти, прегърбен от страх
гледах ниско, а не във очите.
Много чужди животи живях
и житейската драма доплитах.
Колко вечери, взрян във свещта
като нея безцелно догарях,
под ръка се разхождах с нощта
дори денем, по улици стари.
Състезавах се сам, но уви! -
вечно втори финала пресичах
под аплаузи от злобни шеги
по адрес на моето тичане. ...