Лист откъснат вятърът подхвана
решил да го издигне над света,
та без крила, без ничия забрана
да вдъхне вятърната свобода.
Положи го в косите си въздушни
с дъхът си топъл, с непринуден смях
прегърна го, целуна го със устни
и го посипа с пеперуден прах.
Подбутна го отляво и отдясно,
повдигна го, направи пирует,
и с вихрен порив нежно, сладкогласно
запя с красиви думи на поет.
Танцува, пя, рисуваше картини,
градеше кули в облачния град,
засаждаше на слънцето градини
изпълващи всемира с аромат.
Но в ден един, след луда многоцветност,
истината вятърна прозря,
че нямаше и капчица ответност.
Листото бе родено без крила.
© Таня Мезева Все права защищены