Защо опитвам мъката в оковите да скрия
на безграничната безцветна суета,
щом не мога от сърцето тъгата да изтрия
и горчивината в опустялата душа.
В пресъхнали отронени сълзи удавям
спомени и мигове, разпънати на кръст,
а болката отвътре пак ги съживява
и ме заравя бавно в пресъхналата пръст...
Като детски крясък непринуден, беззащитен,
погледът ми пак се взира там, където
времето е спряло в кръговрата безразличен
и бавно, бавно спира ми сърцето... ...