Последен лев във джоба,

                                  крача аз сама по тротоара.

А душата ми е пълна със тревога,

                            изваждам си цигара и запалвам.

                               Циганка една ме заговори,

                              взе ръката и се вгледа в нея.

                         Косата ми разроши я внезапно вятъра,

                          поиска да прикрие  спомена от вчера.

                        И не каза нищо,помълчахме две минути,

                        после ме погледна във очите - право.

                             В джоба мушна свито листче,

                                и помоли - да не го отварям.

                         Левчето последно - оставих и в ръката,

                             по погледа разбрах  не е жестока.

                         Усмихнах се  през сълзи - плахо

                              и тръгнах - без да знам посока...