Пътят е тесен и прашен -

обувките стари,

а вятърът жегата пали...

На завоя някой отбива -

маслото изтече,

пътят не свършва, а смрачава се вече...

Кръстопърища много -

нечетливи табели,

мечти шарени и едновременно бели...

Аз съм това -

насред нищото,

със стари обувки и празни мечти -

на кръстопът без табели.

Аз плача сама в нощта,

аз спрях на завоя...

Аз бях вятърът, който те гали,

аз бях пътят, на който запали...