29 дек. 2016 г., 09:50
Без път
1586
7
14
Проклетата разкъсваща вина
и всичките и глупави последствия...
Цъфтят сълзи, увяхват имена,
със тях дори и нашето присъствие.
Вратите се отвориха без път,
лъжите се изнизаха на пръсти -
със късите крака и натежала гръд
oт бременност зачената с отсъствие.
Събуждането сутрин като вик,
напомня за вечерните ни липси,
за празните очи и всяка смърт
на слепите ни, рахитични мисли.
И тази обез(с)мислена любов,
след третата година онемяла,
задъхана измерва пак мечти...
с аршина на потъпканата вяра.
© Кремена Стоева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Много, ама много ми хареса това стихо! Невероятно силна емоция, настръхваща...
-
Хареса ми!
-
Близко ми е! Поздравления за хубавия стих!
-
Таничка, спокойно, ще се сдобием с нова.
Благодаря, че се отбихте. -
Образно,рисуваш с думи, поздравления!
-
Много силно, Креми, но се моля,никога да не потъпкваме вярата си.
-
Поздрав! Нека не потъпкваме вярата.
-
Много ми хареса.
-
Чудесно описано, браво! Поздрави!
-
Поздрави и от мен!
-
Много истинско, хареса ми. лъжите се изнизаха на пръсти...добре казано!!!!
-
Много ми хареса! Поздрави!
-
Прочетох с интерес. Поздрави.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
и всичките и глупави последствия...
Всеки го е изживял. Много истинско ! Поздрави !