Тъмна вечер, неизпълнима мечта, някой някъде плаче сега.
Звезда на небето сърцата ни изпълва с надежди, всеки забравя страха от смъртта.
Утрин студена, вкочанява душата, ежедневието сиво заравя мечтите, а как хубави и близки ни бяха...
Човек сам се ражда и сам ще умре, но от него зависи дали самотен ще живее!
Коя част от деня ти е любима? Какъв живот ще си направиш?
Мъгла ни обгражда и най-вече пречи да се видим и срещнем. Мъглата обаче все някога ще се вдигне, но ще има ли с кого да се срещна?
И залезът идва, не ми остава много време, мечтата моя аз да сбъдна! Но няма да плача, а ще се смея на тия, които никога не ще ме разберат. Не само на думи, защото действията правят човека, но и пред други ще се посмея.
Тъмна вечер, безнадеждна душа, огънят в сърцето - едва крета, едва...
Много ми хареса! Започваш с вечертта, минаваш през утрото, обхващаш целия човешки живот с мечтите, надеждите и страховете, не пропускаш и пейзажите! Впечатлена съм от мъдростта на младостта! Браво!
Поздрав!
Благодаря за хубавите отзиви
Jolly_Roger (РефицуЛ ) когато го писах просто бях в състояние , което трябваше да напиша това, което ми идва, наистина се е получила като съчетания от няколко стихчета, благодаря ти , че така реално оцени работата ми, много се радвам , когато някой ме разбира в това, което съм написала Поздрави и за теб!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
с обич, Боряна.