Без страх от тъмнината

11 нояб. 2008 г., 21:00

Поэзия » Любовная

664 0 2

Нямам факли. Изгоряха.
Пред нас е само тъмнина,
сред пуста, среднощна уплаха.
Но аз уплашена не стоя.

Напред във черното се взирам,
готова крачка да направя,
без страх от мостове сринати
и пропасти, в самота удавени.

Напред ме влече и тичам в тъмнината,
не искам да чакам розова зора.
Потичай с мен лудешки, на сляпо,
и може в любов да се сблъскат мойта с твоята душа.

11.11.2008г.
гр. Пловдив

На всички, които не ги е страх да се влюбват и обичат.

Без страх от тъмнината

Свързани произведения

Комментарии

Предложения