На Моми
Какъв немирен спомен пак дойде?
Вратата хлопна и изпука съчка.
Нетърпеливо дръпнато перде,
в усмивка светла утрото набръчка,
носле и кихна. После дваж и триж
и слънчев лъч, и мен погъделичка.
Виж, светло е навън, а още спиш,
вън котките играят си, на жмичка.
Минутка още нека е така...
И сънен дъжд по миглите да свети...
Косите милва сбръчкана ръка. ...