Без теб не мога нито миг...
Печален, писъкът на чайките потъва
със щурма на вълни от спомени.
И само вятър тихо, тихо стене.
Без теб не мога нито миг...
Светът без теб е тъжна есен.
В полупрозрачна тишина
и слънцето за изгрев закъснява.
Усмивката ми е най-тъжната луна.
Без теб съм пясъчна безбрежност.
До мен бъди, защото всяка вечност
без теб е кратък миг на оцеляване.
Бездомна и безобична съм...
Без теб... не мога да съм цяла.
© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены