БЕЗ ТЕБ
Уж е самота,
а е безумно нежна...
Как светлините
оставаха след мен
и там някъде... и ти...
И всичко е време,
а е безвремие,
щом е
без музика,
безвъзвратно,
безкрайно,
без думи,
щом е без теб...
безумие,
безсилие,
безсловие,
безвластно,
безсърдечно,
без свобода...
Нощта е без Луна,
бездушна,
безвъзвратно изгубена,
поредната
безсилна...
без нежност...
без теб...
© Елизабет Фурнаджиева Все права защищены