Без теб светът е грозен и пуст.
Без теб го няма смеха в очите.
Без теб съм цвете, умряло от студ.
Без теб любовта, обречена на смърт е...
А аз за теб бях просто лукс,
не за душата, а за навика в дните..
Превръзвах рани кипящи от кръв.
Не се отказах, даже смирих се.
Преглъщах, крещях, но се връщах.
А ти продължи,без да се обръщаш..