Без теб е трудно, непоносимо,
сърцето ми с твоето е неделимо.
Не под кожата, в душата си ми влязъл,
да бъда само твоя си ме белязал.
Без теб е пусто, студено и сиво,
губи се, чезне всичко красиво.
Липсата ти от печал ме подлудява,
а присъствието ти щастие ми дарява.
Заблуждавах се, че ако си далеч ще свърши,
че сърцето зажадняло за теб ще се прекърши.
Но очите не спират да те търсят сред тълпата,
ти си Луцифер измъчващ ми душата.
Ангел даващ ми криле,
красив крадец не можещ да краде.
Героят в безкрая над мене бдящ,
и злодеят будещ могъщия демон спящ.
Виждат те в усмивката и плача ми,
долавят шепота в гласа ми.
Любовта е нашия плен,
сама искам да съм в него,ако ти си до мен.
© Мария Терзийска Все права защищены