Не знам дали ще доживея.

(Кратък е живота на поета).

Да вървим отново по алеята,

да светят пак от щастие очите ти....

Или друг ще те прегръща?

Ще забравиш ли за моите сълзи?

Знаейки, че някой някъде за теб умира,

ще заспиваш ли спокойно вечер ти?

И се извинявам, и ще търся прошка.

Тази мъка само моя е.

Аз никога така не бях се чувствал -

да искам чрез куршум сърцето ми да спре!

За любовта живеем

и понякога за нея и умираме.

Аз вярвам, че там горе ще съм по-добре -

щом под едно небе с теб не се събираме!