Jackie151 (Антоанета Иванова)
92 5871
22 авг. 2021 г., 12:15  

Без теб 

  Поэзия » Другая
615 5 21

                                                                       

Когато те няма не искам да чувствам.

Без теб съм и целият свят посивя.

Без тебе от жажда пресъхнаха устните.

През сълзите твоето име зова.

 

И тежки са дрехите, няма да топлят,

студенината обхваща плътта.

Дочутият смях ми звучи като вопъл -

сред хора съм, ама е в мен пустота.

 

Без тебе откъсна се нещо от мене.

Без тебе домът ни е празен сандък.

Аз ходя и пипам стените студени,

но как да изляза?

Не виждам тук път!

 

Без тебе животът ми е нереалност.

Царѝ тишина. Не издава и звук.

И по- добре крясъци или баналност,

но не пустота и безжизненост тук.

 

В градини превръщахме дните си сиви

Душата ми още копнее за теб.

Върни се, дори да не си между живите,

живот си поискай от края нелеп.

 

Със спомени само аз вече живея.

Не знам кой ще стопли дома в този час,

и кой в самотата плътта ми ще сгрее.

Дали любовта ще е Вечност за нас...

 

© Антоанета Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Мария. Разбираш ме, нали!
  • Коментарите ме върнаха тук. Отново съпреживях и се възхитих на умението ти да изградиш от бушуващата болка такова въздействащо стихотворение, Тони!
    Ние наистина не сме господари на собствената си смърт и трябва да се научим да живеем със загубата си.
    Прегръщам те, миличка! ❤️ И ти съчувствам!
  • Всичко е като сън до момента, в който не осъзнаеш, че е истина. И тогава започва страшното. Когато се събудих разбрах, че не съм господар на собствената си смърт и ще трябва да я дочакам...
    Благодаря!
  • Поклон пред мъката и пред невероятния стих, който е сътворен чрез нея. Тук всичко е преживяно до дъното на бездната. Зная колко страшна и жестока е смъртта, но след нея мъртвият оживява в сърцето ни и ни става двойно по-скъп и близък. За поезията значимото събитие е конкретният стих. А той е разтърсващ! Съжалявам, че чак сега го чета за първи път. Голям мой пропуск. Имах подобно преживяване наживо преди години и тогава се роди стихът ми:

    https://otkrovenia.com/en/poetry/vdovica-1

    Бог да прости!
  • Благодаря ти Роси. Вярвам, че любовта е вечна. Прегръдки.
  • и кой в самотата плътта ми ще сгрее.
    Дали любовта ще е Вечност за нас...
    Тъжен и толкова изстрадан стих! Съжалявам за загубата! 😒
  • Дени, Ина, Петър много благодаря!
  • R.I.P.
  • Съжалявам
  • "И тежки са дрехите, няма да топлят," Мир на душата му!
  • Благодаря ви Добри и Пепи за поддръжката!
  • Ще боли от липсата му, а тя е за цял живот. Всеки път, когато загубим близък, по парче от сърцето се отчупва, а то се бори да оцелее и заради него. Хубав стих!
  • Не лекува, Нина. Времето в случая е разтегливо понятие. Благодаря ти.
  • И слава Богу, че времето не лекува такива болки, иначе сега светът щеше да е пълен с безчувствени хора. Загубата, особено внезапна и ранна е изключително тежка. Обаче вярата, че любимият човек е на по-доброто място, помага за преодоляването. Изказвам искрени съболезнования!

    Продължавай да пишеш, не спирай! Помага и осмисля. ❤️
  • Загубата на любим човек е болезена. Времето не лекува, само притъпява болката. Стиховете помагат....донякъде. Съболезнования, Тони!
  • Мария, Наде, Таня, благодаря ви от сърце! Прегръдки на всички!
  • Съболезнования и от мен, Тони! Тъжни са тези стихове, но ти пиши. Не лекуват, но изкарват болката навън.
  • Тони, миличка, прегръщам те! 💜💜💜
  • Изказвам ти съболезнованията си и се моля духът му да е отишъл на по-добро място!🙏
  • Трудно ми е да споделя, но това е истината и ... трябва да се справя...Благодаря!
  • Пред тагава загуба немея...! Искрено съжалявам.
Предложения
: ??:??