24 февр. 2025 г., 06:57

Без теб 

  Поэзия
5.0 (11)
213 7 18
Без теб съм - вик в безкрая,
птица с прекършени криле.
Ветрецът, който ридае,
в смълчаното тъмно поле.
Очите ми търсят лицето ти,
сред сенки в студени стени.
Гласът ти - ехо в бездната,
пропадащ, но още кънти.
Пак без теб зората плаче,
денят изронва като прах.
Лепнат мислите ми в здрача,
мечтата ми мутира в страх... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Все права защищены

Предложения
  • Стал нам этот мир, для нас, как чужой. Стал нам ненавистен до боли. Но знал ль я тогда, что своею ру...
  • Блеск До нашей первой встречи я долго видел яркий блеск. В мечтах занудно вечных являлся он прелестн...
  • И снова здесь гибнут ребята - которым семнадцать лет. Смерть их страшна, непонятна. А объяснении это...

Ещё произведения »