...на дъщеря ми Мария
Една бездънна тишина във всеки ъгъл тихо шепне...
И с пипалата на страха по гърлото ми гадно лепне...
Като застреляни стоят ненужни вещи и предмети...
Без теб са просто мъртъв свят, безцветни сенки и портрети...
Клавиатурата мълчи... Два пръста прах за ден събрала...
И тонколоната дори за първи път е онемяла...
Ще се завърнеш, знам това! И стаята ще се засмее...
А призракът на болестта във спомените ще се рее...