Без теб<?xml:namespace prefix = o />

Цигара, пепелник и празна стая.           

Какво остана ми от теб?

Нима такъв ще бъде края?

Празна къща, спомен блед...

и чаша вино за утеха.

А този шал и тази пудриера,

и твоите сълзи, и твоят страх?

Нима те бяха призраци до вчера-

Плод и на любов, и грях?

А нима сгреших, че теб обичах,

че моя дъх бе ти, твоя нощем бях и аз,

че тебе исках, всичко друго все отричах

и огън палех, и стопявах лед и мраз?

Предателство ли бе това, което стори?

Лъжа ли бяха ласките ти нощем?

Кажи от истината не ме е страх!

Защо ме мъчи призракът ти още

щом в ръката ми остана прах.