Fabiana (Галя Николова)
216 821
16 мая 2005 г., 13:36

Без теб 

  Поэзия
1020 0 4

Обтегната съм като струна.
Сърцето ми прескача в ритъм луд.
Опитвам се с уста пресъхнала,
самотата да преглътна,
часовете кухи и безкрайни
в смисъл да превърна.

Но вече няма дни щастливи.
Със спомена за теб неповторим,
дори мечтите си отиват
потънали в цигарен дим.
и нищо не ме радва, не ме топли
и мога ли да преживея
със спомени превърнати на вопли?!

© Галя Николова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хей,Я главата горе..какви са тия отчаяния Галка ..хмЗ коте така не става,светът не свършва..Ти си силна-главата горе и само напред! Да няма такива "" ..Дето има една приказка 'по мъж и автобус не се тича,така или иначе след 5 мин ще има нов' Успех
  • Ех всичко се прегръща Галка ... няма как ...
  • Мисля, че мога Веси, благодаря мила!
  • Толкова близко и познато...но само със спомени не се живее Галенце!Трябва сила да ги преодолеем..ти можеш!Поздрав!
Предложения
: ??:??