20 июн. 2008 г., 16:12

Без теб 

  Поэзия
664 0 4
Навън вали,

сякаш поток от реки се излива.

Навън вали,

но чадърът не може да опази

водопада от сълзи, валящ вътре в мен.

Навън е студ,

или замръзвам от предчувствие,

навън е мрак,

или ослепявам от безсилие.

В мен кърви дълбока рана,

в мен се борят двама,

в мен се убиват бавно.

Борба на живот и смърт,

дуел за чест и любов.

Разкъсвам се, измъчвам се и се терзая,

а болката сякаш няма край.

Танцуват сенки по стените,

злобно се надсмиват над скръбта ми.

Те се смеят и в лицето на смъртта.

Ти ли ги прати да ме изтезават?

Наместо сноп писма,

получих само тишина.

Дъждът навън и бурята във мен,

ти ли ги изпрати?

Вместо въздушни целувки,

ми прати тъмнина,

липса, която да ме убие.

Ти ли я изпрати или тя дойде сама.

Как да се преборя с отчаянието,

което ме задушава като студени пръсти на мъртвец.

Като ято гарвани проблемите витаят,

над вмирисаната мърша чакат края.

Жадувам за бягство,

поне за миг в твоите обятия.

В мен се борат на дуел чувствата,

раздират ме отвътре,

убиват ме по малко.

По бледата кожа

се търкалят студени сълзи.

Навън вали, а небето захлупва града,

като в капан те търся с поглед.

Изтерзани слепи очи те молят за пощада.

 

© Различна Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??