Свикнах ден без теб,
а после цяла нощ.
И със студена буза мерих кръста
на два по два квадратна площ.
Разбира се, ще кажа нещо!
Ако си спомня за какво.
Не ме е страх, но е зловещо,
а някога живях с любов...
През две пресечки вляво,
намерих чисто нов живот,
и пред очите, като одеало
се спуска тон човешка мощ. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация