Сега боли, но болката ще спре.
Ще мине време, сърцето ти ще разбере.
Какво за мен бил си ти
и какво ми причини.
Ограби моята душа
празна опаковка е сега.
Безчувствена ме направи,
нищо в мен не остави.
Грабеше с пълни ръце
любовта от моето сърце.
Тръгна си, не се обърна,
как любовта ти да си върна.
Времето заличава твоите следи.
Губя надежда и страшно боли.
Вечер не спя, мисля за дните,
когато усмивка се четеше в очите.
Сега мрачни са мечтите.
Сълзи красят очите.
Мъката си ще прикрия,
пред теб никога не ще я разкрия.
© Павлета Кованджийска Все права защищены