Самотна е душата и стене от тъга,
без теб не мога и плача безутешно.
През деня капят кървави сълзи,
през нощта усещам бездънна празнота.
Не ме докосваш и от студ замръзвам.
Душата в твоята се влюби с плам
и с наивността на първата любов.
На километри сме един от друг,
но любовта ни все по—силна става
и страстта неудържимо ни изгаря.
Отново ще усещам ръцете и устните ти,
с които пламъци в мен ще разгаряш ...