В картина само, във един сюжет,
не бих могъл аз теб да побера,
че в чувството,в което все горя
е безконечен жаркия разцвет.
С похвално слово, всеки мой обèт,
не е достатъчен, но е добра
и силна волята ми - до недра
изпълващи сърцето с благосвет.
Да се стремя към теб, да те лелея,
да те сънувам - е една съдба,
която с теб е моята борба.
Без теб ще бъда друг и ще се слея
в тълпи на консуматорското его
и любовта ще е така далеко.
Не искам да потъна, да изтлея,
в света на алчността и нищетата...
Със твоя зов светлее ми душата.
© Асенчо Грудев Все права защищены