Без тебе
Ела и донеси ми радостта
да срещам твоя поглед мил.
Без тебе гаснех в самота,
не вярвах, че си ми простил.
Затуй, че все до тебе бях,
но криех мисли и мечти.
За нежни думи аз копнях,
но не ги изрече ти.
Какво ме спираше тогава
да ти покажа, че за мен
единствен ти покой ми даваш
и щастие във тежък ден?
Аз исках силно и горещо
любим за мен да бъдеш ти,
от първата случайна среща
заспивах нощем със мечти.
Но време за промяна няма,
отминали са много дни.
За моята любов голяма
скъп спомен само остани.
Но пак в момент на меланхолия
ще виждам твоите черти
и в паметта ще пазя погледа,
сърцето с който ми смути.
© Василена Т Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Много ми хареса!
"Какво ме спираше тогава ..."
Наистина, какво те е спирало? Ти сигурно би могла да си отговориш и да ни го кажеш - в друго стихотворение, а може и в това. Любопитно ми е.
-
много красиво, нежно и трогателно...
написано с обич. -
Прекрасно!
-
Прекрасно,имаш много добри стихове !
-
А щеше ли да обичаш този човек, ако се беше променил? Не е ли по- добре да бъде такъв, какъвто е останал в спомените. А те не умират. Поздрави!
-
Благодаря,Ивайло!
-
По-добре вместо (с който сърцето ми смути.) - обратно - сърцето, с който ми смути - за по-добър ритъм...Поздравления, Васи!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
не ме е спирало,защото стих.е пълна измислица,
дори няма реална основа ,т.е. нищо от това
не е било, но се радвам, че си го харесал,
наборе!