Днес съм отнесена от вихъра
на спомени отминали. Далечни.
Мисълта ми като пеперуда хвърка
над чувства изпепеляващи. Извечни.
Текат картини зад очи притворени -
една след друга, все по-ярки.
Сърце бие бавно, поуморено,
от мигове тягостни или жарки.
Не иде реч за равносметка -
простo, ден на разговорка
между минало и настояще. Отметка
на постигнато и пропиляно. Без уговорка.