Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
14 дек. 2020 г., 16:24

Без заглавие 

  Поэзия » Другая
396 2 7

Навива вятърът мъглата пак на тънки клони,
от натъженото небе прокапва дъжд и жал за лято
Омазнен вестник пес покрай дувара гони,
поне мирише му на хапване – охолно и богато.

 

В градината ми сухи стръкове, по небесата драскат,
следи от котки по пръстта изгониха съвсем врабците.
По котешки предат и уж очакват топлата ми ласка
и дните сбрали купчинки заблуди – злато за глупците.

 

А аз захлопвам яростно кепенците, в душата. Тъмно.
И по стените приказни картини си изписвам нощем,
защото знам – най- черен мракът е, преди да се разсъмне.
А някъде на дълбоко в мене слънчогледи греят, още...

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??