без заглавие

29 июл. 2007 г., 14:28

Поэзия

734 0 2

От бреговете на безкрайните полета
звучи пространство, пълно с тишина.
Умира полет на синигер,
оплел се в хорските суетни словосплетни.

Последен дъх поема си сърцето,
на преходно преминала, изстрадала любов,
а стъпките на миналото стенат,
пак да дойде старият живот.

И колко ли ще станат усмивките ни силни,
да срещнем съдбоносния хомот?
На ударите, на будилника махалото,
на сгърчени от ярост рамене.

Аз искам да докосна хоризонта
на новите безбрежни планини
да стъпча с дух греховно, овехтяло

туй минало, което ни тежи.

без заглавие

Свързани произведения

Комментарии

Предложения