Без заглавие

6 янв. 2005 г., 11:04

Поэзия

1004 0 2

Отпечатъци от
усмивки върху паважа,
оставени някога, отдавна, преди,
в един от дългите летни,
слънчево усмихнати дни,
леко сияят...
Листата върху тях образуват колаж
и напомнят за минал, красив,
съвършен сякаш спомен - мираж,
който ден след ден избледнява,
малко по малко..постепенно..
с живота неспособен да се сражава.
И след като завинаги умре
от време на време се връща
там - в тихата, сива, в старата къща..,
построена от спомени -
сбъднали се мечти,
но твърде, твърде отдавна ..
били...

Без заглавие

Свързани произведения

Комментарии

Предложения