Какво си ме зяпнала, тъга,
защо все в мене гледаш с упрек?
Убийство ли искаш да извърша
зад този ъгъл, на който стоиш?...
Безшумно дихание...
Втренчила си се безсрамно в очите ми.
Да потъмнеят ли искаш
от вината ти,
че от мен не можеш
и да искаш да се отделиш!?
© Миленита Все права защищены
и като и хареса ...не си отива...
...лека...ефирна влиза в дома ми тъгата...
с обич, Милена. Много хубав стих!