3 апр. 2015 г., 08:33

Без заглавие 

  Поэзия » Другая
407 0 14
***
Душата ми – вятър подгонен
по острия ръб на вълната.
Ту волно нагоре се носи,
ту плахо докосва водата.
Духът ми – сто впрегнати коня,
незнайно кога път поели.
със сигурност търсят за мене
пространство до днес невидяно...
Объркало свойта посока
между духа и душата,
тялото в тях се прелива. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойна Димова Все права защищены

Предложения
: ??:??