denissa (Дениса Деливерска)
44 824
22 окт. 2013 г., 23:08

Безадресна любов 

  Поэзия
1072 1 9

                                                          "Просто вы дверь перепутали  —

                                                                                улицу, город и век." 

                                                                                Булат Окуджава

Заесенù, а в общата масовка,
ми доскуча от гегове в сюжета —
в безумно бутафорна постановка 
от шут — Ромео с ядна Жулиета.

Те сбират ми нещата във вързопче —
усмивките и нежните си думи,
два пръстена, забравеното снопче
от снимките във общите албуми...

И тръгвам си, не мога да остана,
но как протяжно си влека нозете...
Какво, по дяволите, ги прихвана?
Уж загасиха, а дома им свети,

и уж заключена, пък все притропва
вратата им... (Май някого очакват?)
Защо забравих даже и вързопа?
(О, Боже, ненадейно се разплаках!)

И зъзна, сякаш нямам топла дреха,
присвивам устни, тягостно унили,
а в дланите ми, сякаш за утеха,
едно сърце и две души са свили

гнезденце с незагаснали надежди...
И ще се върна... Но пък глас себичен,
(обикнал шута в себе си) нарежда:
"Обичам се!".   "Аз също се обичам..." —

отвръща му трагична героиня...
И мисля си, че двамата са Юди,
платили безлюбовната си тиня
със рутина и купчина заблуди.

Аз, любовта, съм вечно безадресна —
прокудена, и стара, и нелека...
Ще ви намеря! Дайте си адреса!
На улицата, на града... И века!

© Дениса Деливерска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??