Безброй пъти казах, че те обичам,
но сякаш на сериозно не го приемаш ти.
Безброй сълзи изплаках,
но това не го виждат твоите очи.
Безброй пъти в кладата изгарях,
в клада на копнеж и мечти.
Безброй пъти казвах, че е грях,
да казвам "аз" и "ти".
Безброй пъти осъзнавах,
че няма "аз" и "ти".
Безброй пъти осъмвах,
с мисълта, че за мен не си.
Безброй пъти в очите ти видях,
приятелски чувства, не и любов.
Безброй пъти в пропастта падах,
но ти не чу нито един зов.
Безброй пъти мечтите си погребвах,
защото губех надежда.
Безброй пъти в теб откривах
тайно убежище за любовта.
Безброй пъти болка ме изгаряше,
изгаряше ме невъзможната любов.
Безброй пъти ме изоставаше
сама да се боря с този свят суров.
Безброй пъти за теб се раждах,
когато надявах се в мислите да ме обикнеш.
Безброй пъти умирах,
когато решаваше да си тръгнеш.
Безброй пъти проклинах деня,
в които аз се влюбих.
Безброй пъти оставах сама
и в мисли за теб се губех.
Безброй пъти тялото си дарявах
на теб с цялото си сърце.
Безброи пъти страдах,
защото то не се озова в твоите ръце.
Безброй пъти измръзвах в нощта,
когато не беше до мен.
Безброй пъти в очите ми четеше се тъга
и често така започваше моят ден.
© Пролетното момиче Все права защищены