Miska_Kumaliska (Мелиса)
55 23
17 мар. 2007 г., 16:02

Безчувствен труп 

  Поэзия
820 0 2
Но защо?
Защо това твое държание наранява
уж единствено мен?
Свикнала съм на внимание,
но ти такова нямаш към мен..

Усилено се опитвам да те променя,
да станеш по нежен и мил,
но ти не знаеш за това чувство любов,
в главата ми е само твоя поглед гнил.

Но дали е така, се чудя наистина..
наистина ли не ти пука за мен?
Или само се преструваш лъжовно,
за да не бъдеш отново наранен?

Нима нищо не докосва сърцето ти?
По твърд си дори и от камък...
Не, не вярвам да си толкова безчувствен,
аз виждам онзи тлеещ в очите ти пламък...

Виждам, ти не си този
това е просто имидж фалшив,
усмивката ти го показва -
чувстваш, че с мене си жив!

Но защо, когато ти казвам,
че знам и виждам това,
ти продължаваш да играеш
и да не ти пука уж за света?

Знам, не ти е лесно,
но защо се правиш на груб?
Но добре, прави се... няма да те спирам
живей като един безчувствен труп!

© Мелиса Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Всеки познава по един такъв човек
    Поздрави
  • Ще си позволя волността да ти дам един съвет... дори и да е бил нараняван, той няма право да наранява теб! Наскоро преминах през нещо подобно, а човека така и не разбра какво става. И ако сам не пожелае да му помогнеш няма смисъл да опитваш... приеми искрените ми поздрави за чудесния стих! Усмивки!
Предложения
: ??:??