Всичко край мен е сиво.
Нямам други цветове.
Вече дори не искам да летя.
А душата ми увяхва...
Няма кой да я напои с любов.
Или може би с една усмивка. Истинска.
Нищо няма смисъл, защото е сиво.
Не искам да летя! Всъщност не мога.
Ти отряза крилете ми.
Взе ми всичко, освен сивото.
А сега се връщаш за него...
© Силвия Йорданова Все права защищены